Как канадецът Ив Моро, влюбен в българското хоро, даде финала на филма „Чума“ дни преди да почине
60-те години на предишния век. Няма интернет, няма смарт телефони, никой даже не подозира, че би могло в миналото да има фейсбук, инстаграм и скайп. Канадският младеж Ив е мощно разпален дилетант в радиолюбителството. Един ден посредством този способ на връзка се среща с българка. Двамата стават другари, а Ив стартира междувременно да слуша често радио „ София “, като по този начин за първи път чува български език и музика. По това време с изключение на всичко една от развлекателните действия, които добиват известност в Северна Америка, е интернационалният фолклорен танц. Младежът се допира до просвета от целия свят, само че е изключително притеглен от музиката, мелодиите и ритмите от Балканите. Иска да знае повече за тях. Неговата българска другарка в допълнение разпалва интереса му с разкази за своята татковина, която той е все по-изкушен да посети. И по този начин до деня, в който Ив Моро, към този момент на 18 години, за първи път пътува до България през 1966 година година. Това е единствено началото, тъй като през идващите десетилетия той се връща още веднъж и още веднъж, с цел да учи нашите национални танци и в последна сметка да се трансформира в един от най-изявените познавачи и посланици на българския фолклор в Северна Америка и по целия свят.
Ив в дома си в Монреал, Канада, към 2018 година В ръце държи „ Червеният албум “ – един от първите записи, които продуцира с Балкантон през 1970 година Ив Моро умира при започване на септември 2023 година, само че в последните си дни съумява да заключи любовта си към България с един финален жест – дава нужния край на игралния филм „ Чума “. Но ще стигнем и дотам…
Пристигайки у нас, той е удивен от огромното многообразие на фолклора в страната.
„ Когато слушаше българска музика и песни, той се вълнуваше по метод, който не можеше да опише. Тази музика говореше директно на сърцето му – споделя Кетрин Моро, щерка на Ив. – Когато през 1969 година получава стипендия от българското държавно управление за проучване на български фолклор, му оферират стаж в Българския национален отбор. Но това, което той искаше, беше да пътува до всеки район, в селата, с цел да събира песни, музика и танци от селяните. Той имаше хиляди часове записи. А тези танци, които научи, бяха огромна част от репертоара му. Разбира се, преподавал е и танци, основани от хореографи, само че постоянно е държал на достоверността. За него беше значимо да съобщи същността на местата и хората, които танцуват по друг метод в своите села. И неговите възпитаници след това го оцениха. Това ги накара да пътуват и да схванат културата като цяло, освен танцовите стъпки. Това е част от повода да накара и други хора да обичат България.
Мисля, че на него му харесваше, че тези танци постоянно са сплотяващи. Стари и млади, положителни танцьори или не – всички можеха да танцуват дружно, като се заловен за ръце. “
България, евентуално 1969 година Ив няма обичано място у нас, само че усеща огромна връзка и афинитет към танците и стила от Добруджа. Би харесал всяко място в България с добра храна, хубава музика и приятни хора, сигурна е неговата вдовица Франс Моро.
Балканските национални танци и всичко към тях са единствената му кариера. Започва да преподава на 19 години. Освен че е предан на работата си като хореограф, той също по този начин събира данни, продуцира български музикални албуми, изнася семинари и конференции, провежда тематични събития с огромен триумф – като традиционното отбелязване на Лазаровден, което Ив започва в Монреал.
Работи до самия завършек на живота си. През май 2023 година, 4 месеца преди да почине, той преподава в Япония, където има федерация, сплотяваща стотици специалисти, посветили се на българските танци от 70-те години на предишния век. А точно канадецът Ив, а не някой българин, е първият, който вкарва нашенските хора́ и национални ритми в Япония.
Първо преподавателско турне в Япония, есента на 1975 година Моро е заобиколен от японски фолклорни танцьори от клуб, наименуван Xopos. Моро е толкоз неповторим ценител на българската фолклорна просвета, че даже един път, когато влиза в един магазин в София и пита продавачката за най-хубавия запис, който може да му предложи, тя, без да подозира, му предлага „ невероятна компилация “. Носи му „ Български национални танци “ – запис, който той е продуцирал, а мнозина назовават „ аления албум “.
Естествено, у нас Моро има доста другари. При първия си престой за една година в България (1969) отсяда при семейство Тракийски (Стефан, Аделина и Елмира). Постепенно се среща с авторитетни лица от света на националния танц като Филип Кутев, Райна Кацарова и Манол Тодоров. През годините Ив се трансформира в ориентир за хора, които се местят в Северна Америка, и още повече за такива, които са били танцьори, учители по танци и музиканти. Всички му се обаждат за контакти, съвет или просто диалог.
Януари 2017 година, Италия. Ив преподава на годишен семинар, наименуван Балканот. През 1979 г. България го награждава с медал „ Кирил и Методий I степен “ за активността му по популяризирането на българската национална просвета в Северна Америка, а през 2008 година е почетен и с Президентски орден от Георги Първанов за своя принос. Последното пътешестване на Ив до България е през 2018 година Тогава щерка му живее във Виена и цялото семейство си провежда среща в София.
Стотици хора от целия свят (Япония, Бразилия, Германия, Турция, Съединени американски щати, Италия, България и т.н.) описват по какъв начин Ив е повлиял на живота им като човек, който е бил добър в построяването на мостове – обединяването на хората посредством музика и танци.
1981 година, Токио, Япония, по време на преподавателско турне. Ив доста добре може да играе на барабан! Ив има толкоз доста плочи, книги, принадлежности, костюми, музикални записи, архивни фотоси и справочни документи за България, че къщата му е съвсем като библиотека, в която някои хора отиват да вършат изследвания.
Не е изненадващо, че продуцентите на кино лентата „ Чума “ стигат до Моро в трескавото си търсене на правата за неповторимата ария „ Ой, девойче “, която желаят да увенчае финала на драмата, въодушевена от описа „ През чумавото “ на Йордан Йовков.
Края на 60-е, Монреал, Канада. В кметството на Монреал по дипломатически мотив. Режисьорът Иван Владимиров инцидентно намира песента и я употребява още в първия вид на монтажа. Обикновено в последвалите стадии доста неща се трансформират, само че този път още от първия миг всички от екипа са безапелационни, че това е финалът. Оттогава те пускат песента на доста български фолклористи, само че никой не може да каже кой е направил записа и къде да се търсят правата. В един момент ги връхлита притеснението, че ще би трябвало да се откажат от песента. И тъкмо тогава откриват най-важния човек – Ив Моро. Буквално дни преди да почине.
„ Той към този момент беше доста болен, когато чу за кино лентата и научи, че екипът желае да употребява един от неговите записи – споделя щерка му. – Беше доста, доста горд… “
Със сигурност Ив Моро щеше да е благополучен да види готовия филм, само че животът не му даде този късмет. Пет месеца преди премиерата на „ Чума “ идва финалът на неговата житейска ария, която се оказа толкоз мощно обвързвана с България.
Филмът на режисьора Иван Владимиров потегля в кината в цялата страна от 19 януари.
